Поредна серия бъгове и куриози от различни игри

Село във Филипините забранява DotA

Малко село във Филипините е наложило тази необичайна забрана на жителите си след серия от инциденти включително и два смъртни случая от намушкване. Властите са разговаряли със собственици на интернет-кафета в село Салаваг (Salawag) и са заключили, че играта прави децата по-агресивни. През миналия ноември двама тинейджъри са намушкани фатално след спор свързан с играта.

Интересното е, че става въпрос за DotA - оригиналният мод за "Warcraft III", който продължава да е много популярен във Филипините въпреки, че в останалите части на света е изместен от наследниците му "Dota 2" и "League of Legends".

Източник

Song of the Myrne: What Lies Beneath

"Song of the Myrne: What Lies Beneath" е малка RPG игра, която тъкмо привърших успешно. Чудех се дали да пиша за нея, защото си има доста недостатъци, но се събраха няколко неща струващи си да се отбележат.

Играта е в реално време (а не по ходове), графиката е доста "ръбеста", но това не е проблем за мен - харесвам ретро-изглеждащи игри. За жалост си има своите бъгове, понякога играта не реагираше на бутона за бой и т.н.

Но ето какво си струва да се спомене.

Първо, играта има поне две много добри музикални теми - в главното меню и в селото. На долното видео съм записал втората тема:

А ето един забавен бъг. Поредният случай в който успявам да изляза извън приетите граници на игралното поле, много ме бива в това, редовно го правя във какви ли не игри :)

И последно, макар играта като цяло да не е нещо особено, тя има приличен хумор и итересен обрат в историята.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Ако смятате някога да играете тази игра, не четете по-нататък защото следват спойлери.

Играта започва с това, че нашият герой е в градината около къщата си, няма никакво въведение и първоначално се чудите какво става и какво трябва да направите. Това ми хареса, отново е "олдскул" - писнало ми е от дълги интро-та и туториъли, където ме водят за ръчичка все едно съм кретен. Та след като си поскитах наоколо, влязох в къщата, където намерих убит един заек, който се оказа, че е съпругата на героя - както се казва "WTF" :) Това е завръзката на историята, нашият опечален герой решава да отмъсти на който и да го е извършил. Тръгва да скита и стига до близкото село, където местният пияница му казва, че който и да е убиеца, той се намира в близкото подземие (тъмница - dungeon).

Прескачам средата на играта - търсенето на улики в тъмницата, събирането на предмети, сурови материали и гъби, битките с различните чудовища, решаването на логически задачи, правенето на нови предмети (така наречения крафтинг) - всичко това е на средното ниво за такива игри (че и по-ниско).

Краят обаче е забележителен. След като победих едно огромно чудовище (робот) влязох в стаичката зад него където намерих един мъртъв старец. В смисъл наистина мъртъв - не зомби, не възкръснал зъл господар. Намерих му дневника и ето каква е неговата история - този старец се нанесъл преди много години в тази тъмница с единствената цел да си живее спокойно. Преди него обаче това е било обитание на един злодей и затова продължавали в подземието да се изсипват стотици приключенци. Те вярвали, че там все още живее предишния зъл обитател и се мъчели да убият човека. Той нямал друг избор освен да ги убива. Пробвал се да плени няколко и да им обясни, че не е стария зъл господар и единствено иска да си живее спокойно, но те не му вярвали. За да им покаже, че не им мисли злото, дори ги пускал да си ходят по живо по здраво. Където и да отивали, те обаче разказвали как той се опитвал да ги излъже и заблуди, което карало да идват още повече приключенци. Човекът се принудил да насели тъмницата с чудовища и да изгради гигантския робот за да се защитава. Накрая умрял от старост, но клопките в подземието продължавали да действат. Така че, той не е характерния за такива RPG игри "върховен зъл мастър" и не той е убил заека-съпруга. Кой тогава? Намерих улики и за това - селяните от селото край тъмницата! Целта им е била да принудят нашия герой да се впусне в това опасно приключение мислейки си, че убиеца е в подземието, и между временно да печелят на негов гръб - от селото си купувах предмети като оръжия и бинтове за превързване на раните, наех си стая в местната страноприемница и т.н. Това се казва неочакван обрат в историята - много ми хареса.

Играта за жалост не е безплатна. Аз я играх в Desura, където струва 4 евро, но е по-стара версия и изглежда няма да бъде обновявана. В Steam е 5 евро, но е най-новата версия.

Как тръгват легендите за необичайните неща в игрите

За много игри се разказват какви ли не истории и легенди. Някои от тях са истински и се дължат на бъгове, за други обаче няма доказателства, че са верни. Някои от тях се превръщат в така наречените "крипипасти". За повече информация за тях виж:

Creepypasta - част от съвременния фолклор

Легендите за игрите винаги са ми били интересни, макар и да знам, че в повечето има малка доза истина (или направо никаква). Оказва се, че такива истории започват да се появяват почти веднага със самата поява на видеоигрите. Намерих една за "Battlezone". Това е игра от далечната 1980 и е можела да се играе на аркадните игри с монети. Днес може да изглежда грозна, но за времето си е била революционна - създавала е усещането за триизмерно пространство. Управлявате един танк и се биете с други танкове и дори летящи чинии. На заден план се вижда един изригващ вулкан.

Много интересно е, че се появява мит в който се разказва, че играчи са стигали до вулкана, изкатервали са се с танка по конуса му и за влизали в него, където са намирали един замък. Има и други подобни слухове - като например, че ако карате само на право и не умрете за цял час, ще стигнете до фабриката, която произвежда вражеските танкове. Или пък, ако унищожите всички НЛО, ще ви атакува кораба-майка на извънземните.

Източник

Легенди появили се през 1980, по времето когато много от игрите са били просто линии и точки, невероятно!

Как се появяват такива митове? Някои са дело на шегаджии, перманентни лъжци и хора с голяма фантазия. Други може би са недоразумения. Наскоро видях нещо такова за играта "Stronghold Kingdoms". Това е мултиплейър стратегическа игра. В нея има и врагове, които са ботове, а не хора. Едни такива са глутниците вълци, които живеят в бърлоги, а други са замъците на така наречения "Вълк". Един явно неопитен играч беше оревал всичко от възмущение как можели вълците да му бутнат каменната стена на замъка. Само дето вълците никога не нападат хората-играчи, докато "Вълкът" го прави и използва катапулти, рицари, стрелци с лъкове, просто прякорът му е "вълк", но не е животно. Явно новобранецът се е объркал, прочел е съобщението, че го е нападнал "вълкът", но е решил че става въпрос за глутниците от тези диви зверове. Както сам казва, толкова се е ядосал, че деинсталирал играта преди да изгледа самата битка от която щеше да разбере грешката си. И ето, че имаме една невярна история (която обаче едва ли ще стане широкоразпространена легенда) - че четириногите вълци могат да съборят крепостна стена :)

"Quake" на осцилоскоп

Помните ли играта "Quake", тя не бе първата в жанра на "шутърите в първо лице", но със сигурност е една от класиките на стила. Нейни варианти са се появявали за какви ли не системи, а ето, че един ентусиаст е решил да я играе на осцилоскоп! За незапознатите това е технически уред за измерване на сигнали. Всъщност първата електронна игра е създадена именно на осцилоскоп - нещо подобно на Pong. Е, сега кръгът се затваря!

Villages and Heroes

"Villages and Heroes" e масивна мултиплейър игра (MMO), която се разработва от няколко години. През изминалата седмица я пробвах и макар все още да нямам натрупани много часове игрално време, мисля, че мога да споделя първите си впечатления.

Честно казано при първото пускане на играта, тя не можа да ме впечатли особено. Започва стандартно със стандартни куести, чиято цел е да те въведе в начина на игра - убий еди-колко си еди-какви си същества, намери еди-колко си определени предмети. Повечето такива игри започват именно по този начин. Освен това самата система за бой ми се стори доста "дървена", а избраният от мен клас герой (магьосник) - доста слаб. След около час игра я зарязах.

Но поради типичното за мен упорство реших да и дам шанс и да я пусна поне още веднъж. Преди това обаче реших да прочета малко рецензии за нея и дори изгледах едно клипче. И тук беше ключовият момент. Във видеото се разказва как по-нататък в играта всеки играч може да си купи собствена къща и собствена градина в някое село с други играчи. Има няколко професии (примерно да отглеждаш овце) и десетки под-професии (овцете ти може да са огнени, сенчести и т.н.), можеш да правиш нови предмети, да допринасяш за общ за селото проект (като мелница). Самите села могат да са отворени за всички или само за членовете на определена гилдия (макар че е по-правилно да се нарича клан). Освен това се споменава, че се предвижда селата да могат да си строят свои собствени тъмници (dungeons), да опоскват чуждите и дори да се водят войни "село срещу село". Това привлече интереса ми - така играта повече ми заприлича на симулация отколкото на RPG. Ето го самото видео което ме накара да пусна отново играта:

Така установих, че веднъж свикнеш ли с бойната система, тя започва да не изглежда толкова "дървена", а ако правилно играеш с магьосника, той въобще не е толкова слаб.

Атакуваш с десен клик (еднократно, след това героят сам продължава да бие противника), но за магьосник номера всъщност е да селектираш врага си първо с ляв клик, да се отдалечиш да десетина метра и едва след това да натиснеш десен клик за атака. Този клас е далекобоен - мята магии с жезъла си от далеч. Разбира се, обхватът му не е неограничен, но ако примерно сте се отдалечили извън него от съществото, като зададете атака, героят (или героинята ви) първо ще се придвижи напред точно толкова, колкото е необходимо за да влезе в обхвата на поразяване и едва тогава ще атакува. Освен стандартната атака може да пускате и по-мощни магии (ако имате съответен предмет или сте качили нужното ниво). Ето аз как се научих да убивам съществата без проблеми - от далеч пускам най-мощната си магия, тя удря съществото и то тръгва да тича към мен. Често пъти го убивам без дори да ме достигне. Ако е по-мощно започвам да отстъпвам назад като така си давам допълнително време. Магьосникът продължава да атакува съществото дори и докато се движи. Ако все пак е още живо и ме приближи, пускам една магия която удря в кръг враговете в близост до мен. Така побеждавам без да губя кръв или губя съвсем малко - поне засега не съм се затруднявал със съществата, които срещам.

Продължава обаче да ме дразни лентата с магиите в долната част на екрана. Когато не си в битка или изрично не посочиш с мишката в тази част, тя се скрива. Предполагам това е направено, за да е по-голямо видимото игрално поле, но все пак ме дразни. Свикнал съм винаги да ми е пред очите. Освен това не можах по никакъв начин да поставя в нея колбите за живот и мана - изглежда лентата е само за магии и умения. Как тогава да изпия с бърз клавиш колба за вдигане на живот? Трябва да отварям специално инвентара си ли? Това отнема време, а в битка и една секунда забавяне може да е фатална.

Друго което ме подрази е чатът с другите играчи - иконката му по принцип е в левия долен ъгъл и ако я цъкнеш, ще се отвори, но няма бутон за затваряне - трябва да чакаш няколко секунди сам да загрее, че трябва да се минимизира отново, което не ми харесва.

Инвентарът е разделен на няколко отделни секции (торби), а както гледам могат да се екипират и допълнителни. Не знам това дали помага или пречи. Може би ако имаш много предмети е хубаво да ги разпределиш в отделни секции.

Графиката не е най-съвременната, но при мен това по-скоро е плюс - създава ми ретро-усещане.

Ако решиш да не играеш стандартно, има възможности за това. При мен винаги всякаквите обучителни мисии (туториъли) са ми били скучни - независимо дали става въпрос за RPG, стратегия или влаков симулатор. В тази игра те изглежда не са толкова важни, установих че мога да мина в следващата локация и без да съм ги довършил. Ако решите да вземете първите куести можете да ги "разчупите". Първият такъв куест е да убиете 4 демон-котки. След като го направите можете да продължите към следващата мисия (да отберете една ябълка) или да продължите да биете тези същества - така ще качите едно ниво по-рано от предвиденото. Освен това в страни от мястото на котките има едно малко езерце с водопад. Можете да плувате - насочете се към водопада - зад него има скрита пещера, където има една лесна мисия. Сега да се върнем да следващата мисия - отбирането на една ябълка от ябълково дърво. Предполага се, че ще отберете една след което ще я занесете на съответното NPC. Аз обаче упорито продължавах да бера, така не само, че качих няколко градинарски класа, ами от дървото изпадна и един скъпоценен камък - друг е въпроса логично ли е това да се случи.

Мога да кажа че малко ми трябваше за да се зарибя - ретро графика, сравнително голяма свобода на действие и обещания за села, селски тъмници и войни между селата (обещания които могат и никога да не бъдат изпълнени, виждал съм много игри да бъдат зарязвани от разработчиците си).

И все пак ми направи впечатление, че в Стийм, където е налична играта (налична е също и в Дезура) има доста негативни коментари и то от хора, които са я играли доста часове. Защо? Оказва се, че след 15-то ниво освен "здравето" и "кръвта", към характеристиките на героя се добавя и нещо което е наречено "вим" (vim) и поне от описанието ми заприлича на "издръжливост". Имаш определени вим-точки всеки ден и можеш да извършиш само малко действия с тях. Ако искаш да си вдигнеш вим-а трябва или да влагаш пари (което явно е крайния замисъл на разработчиците) или да изпълняваш разни мисии (които са сложени, колкото да се каже, че не е задължително да даваш пари). Хм, не съм стигнал до там за да мога да кажа от личен опит до колко това ограничава играта и съответно удоволствието. Аз по принцип нямам много време за такива времеотнемащи игри и без това ще я играя само по малко всеки ден, така че може би за мен този "вим" няма да е толкова голям проблем. Ще видим.

Преработени конзоли

Игровите конзоли се радват на голяма поплулярност. Днес това са "Xbox One" и "PlayStation 4", преди години бяха "Атари" и "Нинтендо". Има и десетки други популярни и не толкова популярни. Винаги обаче хората са обичали да модифицират скъпите си играчки.

Ето един ентусиаст, който е побрал "Xbox One" и "PlayStation 4" в един корпус към който е добавил и монитор, така направо си е направил геймърски лаптоп. Кръстил е творението си "PlayBox".

А ето една от старите класически конзоли SNES която е превърната в истинско произведение на изкуството. Тя е преобразена като гробницата на Дракула от играта Castlevania:

Източник

Нещо подобно на книга-игра в Туитър

Невероятно, някой е направил нещо подобно на класическите книги-игри в Туитър! Вие започвате от един туит в един профил, след което се придвижвате от профил в профил като съответно избирате къде да отидете (еквивалентно на "обърни на страница еди-коя си"). Повечето варианти са "задънена улица" и бивате убит. Има един единствен край, който може да се приеме за положителен, но няма да ви го издавам. Нужно е да знаете английски за тази игра.

Начало:

You should probably be asleep. I've created a "Choose You Own Adventure" on Twitter. Start here ➡ @wnd_go Pleasant dreams.
— Terence Eden (@edent) January 12, 2015

"Pong" докато чакате на светофара

Това е нещо хитроумно. Не е нужно да скучаете докато чакате като пешеходец на червен светофар. Може да играете версия на "Pong" с някой напълно непознат от другата страна на улицата. Първият такъв прототипен светофар е инсталиран в немския град Хилдесхайм.

Източник

Secret Santa

Напоследък доста се занимавам с разни микро WTF-игри. Вече описах една в тази статия:

Save Ultimate Wainbow Kitty

Сега ви представям друга - "Secret Santa". Необичайно за тези малки игри, тя дори си има нещо като история. Вие сте "Ледения Крал" (Ice King). В интрото се вижда как той пише писмо до Дядо Коледа в което иска да има принцеса, ах този палав крал ;) След това той самия се облича в червено като Дядо Коледа и от негово име казва "Разбира се", след което тръгва сам да си осигури принцесата.

Това е и целта във всяко едно ниво на играта - кралят замаскирал се като Дядо Коледа да стигне до принцесата. Единствено може да замразявате и размразявате различните обекти и да премахвате квадратните облаци, при което се получава движение. Играта е от тип "физическа главоблъсканица" (phisical puzzle) и може да я играете онлайн ТУК.

Ето как аз минах едно ниво:

Поредна порция забавни бъгове

Някои канали в YouTube са се посветили на показването на различни игрови бъгове и куриози. Следва една такава подборка, особено ми харесва как един пич обира магазин в GTA V въоръжен само с...снежна топка.

Поръчваш си PlayStation 4, а получаваш два пакета с камъни

Всички големи празници като Коледа и Нова година са повод за усилено пазаруване, но винаги се случват и по няколко издънки. Следва история от Денвър, САЩ.

Един човек решил да купи PlayStation 4 като подарък за 13-годишната си племенница. Продавачът в магазина извадил една от кутиите и докато му я подавал направил забележката, че е доста тежка и точно тази конзола е върната от един друг клиент, който се е отказал от покупката. При тези думи на нашия човек е трябвало да му светне червената лампичка и да отвори кутията на място за да провери съдържанието и. Вместо това той я взел, платил я и най-спокойно си тръгнал.

Едва у тях разбрал, че всъщност се е сдобил с два пакета камъни. Честито - както се казва! Явно предишният купувач се е изхитрил - задържал си е конзолата, а като е връщал пакета е разчитал, че служителите в магазина няма да проверят съдържанието и, а директно ще му върнат парите.

Все пак историята има щастлив край. След много ходене по мъките и разправии нашият човек е получил парите си обратно.

Източник

Save Ultimate Wainbow Kitty

Има един клас съвсем малки игри, които дори не се наричат мини-игри, а микро-игри. Те са безплатни, съвсем кратки, с не-много възможности и обикновено са писани като хоби от някого.

Други игри аз поне наричам WTF-игри (демек "какво по дяволите е това"). Те са с някаква идиотска цел, странни правила (или без правила) и въобще се чудиш кой "болен мозък" ги е създал.

Много от микро-игрите са и WTF, макар и не всички. Както и не всички WTF-игри са микро.

"Save Ultimate Wainbow Kitty" е една такава игра, която можете да свалите от ТУК

В нея вие сте една бабка, която трябва да си прибере котката от другата страна на магистралата. За да пресечете трябва да спрете колите...чрез ръчна картечница! Веднъж стигнали от другата страна, трябва да се върнете обратно заедно с котето, което вади една базука за взривяване на полицейските автомобили. Истинска "какво по дяволите е това"-игра!

За любителите на Супер Марио

Сайтът "Mario Games" е събрал богата колекция от игри посветени на добре известния герой Супер Марио. Истински рай за любителите на този персонаж.