Тази статия за първи път се появи в основния ми блог Мистерика. Поради нейната принадлежност към тематиката и на този блог, я публикувам и тук (с незначителни корекции).
Какво е инди игра?
От няколко години при електронните игри се забелязва един интересен феномен - а именно така наречените indie игри и тяхната голяма популярност. Продължава обаче да няма общоприета дефиниция за една такава игра. Най-кратко и стегнато е може би определението в английската версия на Wikipedia:
"Independent video games (commonly referred to as indie games) are video games created by individuals or small teams without video game publisher financial support."
"Независимите видео игри (често наричани инди игри) са видео игри създадени от отделни личности или малки екипи без подкрепата на някой издател."
http://en.wikipedia.org/wiki/Indie_game
Това кратко описание макар да дава представа за инди игрите, пропуска много от характерните черти и уникални характеристики, които за около едно десетилетие ги превърнаха в нещо с уникален чар, и не рядко сериозна конкуренция за заглавията разработени от солидни игрови компании.
Кое друго различава инди игрите от игрите на големите компании, освен това, че се разработват от група приятели, често пъти струват доста по-евтино (или са напълно безплатни) и не изискват най-мощните компютри за да "тръгнат"?
Нямайки солидна финансова подкрепа, те нямат и наложени ограничения от "борд на директорите", "издателя" или "пазарните механизми". Разработчиците на инди игри са свободни да експериментират с всичко с което пожелаят. Единствено тяхното въображение е тяхното ограничение. Така понякога се появяват истински шедьоври. Освен това не малко от разработчиците не целят печалба на всяка цена. Те имат някакви стабилни доходи, които им помагат да живеят и не смятат да стават богаташи с разработката на комерсиални игри. Така често пъти се появяват игри, които не биха заинтересували средно-статистическия играч и дори биха се сторили "тъпи" на вманиачените във видео-игри деца, но които прекрачват границата на обикновената игра и влизат в територията на изкуството. Много от инди студиата отделят част от приходите си за благотворителност - просто за тях самия начин по който живеят и творят игри е по-важен от това да стават милионери.
Инди игрите си имат и своите недостатъци, разбира се. Обикновенно са по-кратки и с по-лоша графика от игрите на големите компании. Едно е да работи един човек по една игра, друго е цял фирмен отдел от 50 човека. Но това за мен са дребни недостатъци, няма да крия, че съм пленен от магията на инди игрите.
Компютърните игри се смятат понякога за намаляващи интелекта и водещи до затъпяване - това мнение често пъти се споделя от интелигентни четящи хора. И макар аз също да спадам към групата на хората които обичат много да четат, аз не противопоставям това на игрите. Да, като цяло прекаленото играене води до затъпяване, но при доста инди игри виждам обратния ефект - тези игри те карат да мислиш.
Но може би е най-добре да дам примери...
World of Goo
Макар инди игрите да нямат за главна и единствена цел "правенето на милиони", те могат да имат и доста голям финансов успех. World of Goo е доказателство за това. Друга инди игра с голям успех е Minecraft.
В World of Goo играчът строи различни конструкции използвайки поверената му група лепкави топчета. Целта във всяко ниво е да стигне до определен изход. Физическите закони са перфектно спазени в играта. Ако конструкцията е небалансирана и има доста повече топчета в единия край, то тя ще натежи и ще се наклони. Това понякога се прави нарочно - за да се направи мост над вода или пропаст. След излизането си на пазара през 2008 тази игра спечели множество престижни награди.
Зад тази игра стои инди студиото 2D Boy, което се състои от двама човека - Kyle Gabler и Ron Carmel. Те са бивши служители на гиганта Electronic Arts на които явно им е писнало да им казват какво да правят. Затова преминават в инди сцената и едва ли съжаляват за избора си. Тяхна култова реплика е, че техният офис в Сан Франциско е "поредното кафе с безплатен wi-fi интернет достъп в което се навъртат през определения ден". След като спечелиха добри пари може би са си взели истински офис, но по-скоро са си вложили парите в друго. Те основават паричен фонд за подпомагане на други инди творци.
Tower 22
Тази игра е доста по-различна от предишната описана в не едно и две отношения. Докато World of Goo е излязла през 2008, то Tower 22 се чака тепърва да излезе. Разработва се някъде от 2010, което за пореден път показва че сроковете при indie игрите не са толкова важни. Освен това при World of Goo цялостното настроение е доста веселяшко и светно. При Tower 22 се залага точно на обратния тип емоция - страх. Играта е от типа "игра на ужасите с единствена цел оцеляване" (survival horror). Действието се развива в изоставена сграда насред неназован град. Играчът трябва да се измъкне от това проклето място. Много такива игри съм изиграл и леко съм претръпнал, но трейлъра на тази игра ме хвана като с мъртвешка ръка за гърлото. Плашеща си е, а един от най-въздействащите моменти поне при мен беше, че от време на време (в началото и в края на клипчето) играчът поглеждаше извън сградата и се виждаха съвсем нормални блокове с осветени прозорци, което кара въображението ми да работи - изглеждат точно като блоковете в жилищните комплекси в София (и други градове) - панелки в които хората гледат телевизия, спят, хранят се - тоест живота е нормален, а аз (като играч) съм едва на няколко метра по права линия от този нормален живот, но не мога да стигна до него и има опасност всеки момент да ме хване някое чудовище. Също така играта е триизмерна, което показва, че инди разработчиците могат да разработват и 3D игри, те не са запазена територия само на големите компании-акули.
Verminest
Тази игра представлява римейк на старите игри от 80-те години като Galaxian и Galaga, което е характерно за инди разработчиците - те често правят съвременни варианти на игрите от детството си. Играта е уникална и с друго свое качество - тя може да се играе в три визуални режима - нормален, гледана с триизмерни очила и като стар черно-бял фантастичен филм (черни петна минават по екрана - все едно кинолентата е изхабена). Трейлърът също е произведение на изкуството - заигравка със старите фантастични филми. Ще кажете "рекламен трик", но не е така - играта е напълно безплатна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар