"Freedom Fall" е приличен платформер в който през повечето време играчът се спуска от горе на долу, а не се придвижва както е обичайно от ляво на дясно. Освен това играта има приличен хумор и интересна история.
Героят е затворник във върха на кула, който се опитва да се измъкне от нея. Хуморът идва от надписите по стените, които са оставени от една принцеса. Именно тази принцеса е напълнила затвора със всякакви препятствия и средства за убиване. Целта и е да се забавлява със затворниците. Ето един скрийншот в който принцесата обяснява, че и е било скучно (в предишен надпис) и затова е нарисувала динозавър, който яде еднорог.
Самата принцеса също се появява от време на време в нивата, но бързо изчезва. Ето няколко мои опита да мина точно този пасаж:
Мислех си, че в крайна сметка историята отива към това принцесата всъщност да иска да помогне на точно този затворник да избяга от кулата, но не познах. Всъщност изглежда има два завършека, във втория може би нещата се развиват по този начин.
А сега следват малко спойлери.
Героят е обвинен за това, че е откраднал еликсира на живота, който го прави на практика безсмъртен. На едно място играчът има възможност да избере дали да твърди, че не е виновен за това или да покаже, че е толкова добър крадец, че може да открадне втора колба. Аз избрах първия вариант. Така историята се разви по следния начин - принцесата признава, че тя е извършила престъплението и е сипала еликсира в устата на героя, докато той е спал, а празната бутилка е оставила в ръцете му. Тя го е направила, защото този еликсир е бил предназначен за нейния баща - краля. Тя обаче няма как да стане кралица, ако той ще живее вечно. Затова и го е откраднала и е обвинила друг. Защо обаче не го е изпила лично? Защото е ТВЪРДЕ СТРАХОТНА и без него! Това се казва самочувствие. До последно принцесата се държи като разглезено, егоистично мамино детенце. С удоволствие я победих накрая.
След като минах последното ниво се оказа, че има едно допълнително бонус ниво което е малко по-трудно от останалите. След него, принцесата все пак се показа и в малко по-добра светлина - пихме чай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар